Когато търсех себе си, четях много книги. Не знаех как да погледна вътре в себе си и търсех отговорите навън. Така попаднах на Ошо. Години поред смятах, че ми е дал много и нямах съмнения в неговите разбирания. Днес, това което е писал ми изглежда по друг начин и затова извадих няколко цитата и под тях споделям днешното ми разбиране.

Ошо - Кундалини и чакрите

ТАЙНИТЕ НА СЕДЕМТЕ ТЕЛА И СЕДЕМТЕ ЧАКРИ

-„Вчера говорих за седемте тела. Освен тях съществуват и седем чакри - енергийни центрове, свързани със съответните тела. Чакрата на физическото тяло е муладхара. Първата чакра има две възможности. Първата природна възможност ни се дава с раждането. Втората възможност се постига с помощта на медитацията.

Основната природна възможност на тази чакра е сексуалното желание на физическото тяло. Първият въпрос, който се появява в ума на търсещия, е какво да прави по отношение на този централен принцип.”

-Този въпрос се появява защото учителите казват, че секса е пречка, че секса е препятствие пред медитиращия. Въпросът какво да правим със секса възниква защото е поставен като въпрос. Ако още в началото се приеме, че сексът съществува, че той е нещо естествено и се остави да съществува такъв, какъвто е, той ще е малка пречка защото, колкото и да е силен не е постоянен. Сексуалното желание в естествения си вид е циклично.

-„Има и втора възможност на муладхара чакра, достигана чрез медитация - брахмачария, целибат. Сексът е природна възможност, брахмачария - нейната трансформация. Колкото повече умът е фокусиран и обхванат от сексуалните желания, толкова по-трудно става достигането на крайния потенциал на брахмачария.”

-Крайния потенциал на първа чакра не е въздържанието от секс, а моногамията. Когато излезеш от ума, когато надраснеш ума е трудно да манифестираш сексуалността си. Тя става нещо много лично, много съкровено - не се раздаваш сексуално във всички посоки нито мислено, нито емоционално.

-„Единствената опасност по пътя на трансформацията е в това, че ние започваме да се борим срещу природния център. От една страна има потребност. От друга страна има потискане, предизвикано от борбата на медитиращия със сексуалното желание. Потискането е препятствие по пътя на медитацията. Това е препятствието на първа чакра. Трансформация чрез потискане е невъзможна.

Ако потискането е препятствие, какво е решението? Този проблем е решим чрез разбирането. С разбирането на секса започва вътрешната трансформация. Ако човек с цялата пълнота на чувствата си и пълното си внимание се обърне към своите сексуални желания, вътре в него на мястото на секса започва да се заражда брахмачария. Трудно се работи върху потенциала на другите тела, ако не е достигната брахмачария на първото тяло.”

-Ако човек с цялото си внимание се обърне към своите сексуални желания, той добива контрол над тях, той добива сила. Добива огромна психическа сила. Съхранява в тялото си голямо количество енергия, която може да използва за различни цели. Това е пътят на практическата магия. Ако наблюдаваш желанието си за секс, не е необходимо да правиш секс. Можеш и да не правиш, но ставаш магнетичен, ставаш много привлекателен за секс. Това е голям капан.

-„Второто, ефирното тяло е тялото на емоциите. Второто тяло е свързано със свадхистхана чакра. Тук също има две възможности. Природният потенциал е страхът, ненавистта, гневът и насилието. Тези условия се наследяват от природата.

Ако човек спре на втората чакра, тогава противоположните условия на трансформацията - любов, състрадание, безстрашие, дружелюбие - няма да настъпят. Препятствията на втората чакра по пътя на медитацията са ненавистта, гневът и насилието, които трябва да бъдат трансформирани.

Тук се прави същата грешка. Един човек може да даде воля на гнева си, друг да го потиска. Един може да се страхува. Друг, потискайки страха, извършва чудеса от героизъм. Нито едното, нито другото не води до трансформация. Ако има страх, той трябва да бъде приет. Безсмислено е да го криеш или потискаш. Ако има вътрешно насилие, какъв е смисълът да го прикриваме с лозунги за ненасилие. Подобни лозунги не носят вътрешна промяна. Агресията си остава агресия. Това са условията на второто тяло, дадени ни от природата. Страхът, насилието, ненавистта са просто необходими за второто тяло. Иначе човек не може да оцелее и да защити себе си. Страхът го защитава, гневът го въвлича в борба против другите, насилието му помага да се спаси от насилието на другите. Всичко това са качества на второто тяло, необходими за оцеляването, но обикновено ние спираме на това ниво и не отиваме по-нататьк. Ако човек разбере природата на страха, той става безстрашен. Разбирайки природата на насилието, той достига ненасилие. Разбирането на гнева дава развитие на способността за всеопрощение.”

- Емоциите са свързани с втора чакра. Ще добавя - и много болести. Има автори, които съветват да се заемем с емоциите. Да навлезем в емоциите. Това е като да нагазиш в блато без да познаваш дълбочината му, без да имаш опора на брега, която да те изтегли. Без да проучиш има ли обиколен път и най - важното- защо му е на човек да проучва блато, когато е тръгнал да изкачва планина?! Много хора се изгубват в опознаване на емоциите, независимо от добрите начални намерения. Ако не познаваш себе си, ако нямаш опорна точка вън от емоциите, към която да се върнеш по- безопасно е да не се навлиза в емоциите. Това може да се направи по-късно.

-„В действителност, гневът е едната страна на монетата, а прошката - другата. Двете се крият една от друга, но независимо от това монетата се преобръща. Ако напълно сме изучили едната страна, напълно естествен е интересът ни да узнаем и съдържанието на втората страна - и монетата се преобръща. Ако крием монетата, правейки се, че няма нито страх, нито насилие, никога не ще узнаем какво е безстрашие и ненасилие. Този, който приема наличието на вътрешния страх и го изследва напълно, скоро ще достигне до място, където ще му се прииска да узнае какво се крие зад страха. Любопитството ще му даде сили да погледне обратната страна на монетата.

Щом монетата се преобърне, той става безстрашен.

Точно така и насилието се трансформира в състрадание. Това са потенциалите на второто тяло. Медитиращият трябва да трансформира дадените му от природата качества. За това не е нужно да пита другите, нужно е само вътрешно търсене, изследване на самия себе си. На всички ни е известно - гневът и страхът са пречки -нима един страхливец може да тръгне да търси истината? Той като просяк ще започне да моли за истината. Той ще пожелае да я получи от другите, само и само да не тръгне към неизвестна територия.”

-Прошката е разбиране, гневът може да има различни причини.

Страхът остава, разбирането може да го намали, но той си остава. Страхът е гарант за оцеляването. Гарант за това, че можем да сгрешим колкото и да сме осъзнати. Без страх ставаме опасни за себе си и за околните.

Емоциите са много голямо богатство, но те са много силни. Те са по-силни от секса. С тях трябва да бъдем още по – внимателни, когато решим да ги изучаваме. По лесно е да се върнем към тях когато имаме известна стабилност, която идва след излизане от ума, от мисленето.

„Третото, астралното тяло също има две измерения. Изначално, третото тяло се върти около съмненията и размишленията. При трансформацията съмнението се превръща в шраддха, вяра, a размишлението се превръща във вивека, осъзнатост. Ако съмненията бъдат потиснати, невъзможно е да се достигне шраддха, вяра, доверие, макар че нас упорито ни съветват да потиснем всички съмнения и да повярваме на думите. Потискащият съмнението никога не ще достигне до вярата, защото съмненията, макар и потиснати, все още присъстват. Те изяждат отвътре нашата жизненост. Сляпата вяра се е появила от страх пред скептицизма. Трябва да се разбере качеството на съмнението, необходимо е изцяло да го изживеете. И тогава един ден ще настъпи миг, в който ще започнем да се съмняваме по отношение на самото съмнение - именно в този момент се ражда вярата, истинското доверие.”

-Когато тръгнем да търсим себе си, първото препятствие е съмнението. Появяват се съмнения дали това е пътят, дали трябва да търсим, не пропускаме ли нещо друго и т.н. Учители живели преди нас са дали ясен отговор на тези въпроси - това е едно от нивата на съзнанието. Съзнание изпълнено със съмнения е едно обичайно съзнание. Ако предприемем някакви опити да опознаем себе си, констатираме, че ни обхващат различни чувства и че преминават мисли. Докато има мисли, ще има и съмнения. Съмненията отпадат на следващото ниво на съзнание наречено Съзнание без съмнения. На това ниво на съзнание няма мисли. Няма мисли, но има доверие. Има доверие, че в този свят няма нищо случайно, има доверие в собствените сили, доверие, че сме частица, клетка от нещо по – голямо и т.н.

-„Невъзможно е да се достигне яснота и проницателност без използване на мисловния процес. Има хора немислещи, има и такива, които ги поощряват. Те казват: "Не мисли! Остави всички мисли." Този, който прекратява мисленето си, навлиза в невежеството, доверявайки се на слепия случай. Това в никакъв случай не е яснота. Мощта на проницателността се достига само след преминаване през най-фините процеси на мисленето. Какво е значението на вивека, проницателност, умението да разбираш? В мислите винаги присъства съмнение, нерешителност. Затова тези, които мислят твърде много, никога не могат да вземат решение. Само излизайки от колелото на мислите е възможно да стигнеш до решение. Решението идва в състояние на яснота, проницателност, намираща се отвъд пределите на мислите. Ако затворим вратата си поради страха от мислите, ще останем заедно със слепия случай. Това е много опасно препятствие по пътя на медитиращия. Вивека означава, че силата на мисълта е достигнала границите си, че ние сме преминали през мисловния процес до такива подробности, че цялото съмнение се е прояснило. Сега остава само чистото решение.”

-Не е необходимо да си голям мислител за да излезеш от мисленето. Напротив, колкото по- добър си в мисловния процес, толкова по - трудно се разделяш с мисленето. От мисленето трябва да се излезе. Да застанем отстрани.

-„Чакрата, съответстваща на третото астрално тяло се нарича манипура. Нейните качества са съмнението и вярата. Вярата е трансформация на съмнението. Но помнете, вярата не е противопоставяне на съмнението. Вярата е най-чистото и пределно развитие на съмнението. Това е крайният предел на съмнението, където се изгубва дори съмнението - започва да се съмнява в самото себе си и по такъв начин съмнението се самоубива. Само тогава се ражда истинската вяра.”

-Истинската вяра идва на нивото на „свидетел” или пето ниво.Тогава започваш да знаеш. Поглеждаш и виждаш, не мислиш. Разбираш директно.

-„На четвърто ниво е менталното или психическото тяло, на което съответства анахата чакра. Природните качества на този план са въображението и сънят. Нашият ум се занимава само с това - въобразява си, мечтае и спи. Денем и нощем той вижда сънища. Ако въображението се развие в цялата си пълнота, то се превръща в решителност, воля. Развитото до край съновидение се трансформира във видение - психическо видение, прозрение.”

- Нашият ум си въобразява, мечтае и спи, ако не му дадем посока. Когато съзнателно достигнем това ниво на съзнание- съзнателно да насочваме ума си в различни посоки той става чудесен инструмент. За първи път може да се говори за контрол над ума. Контролът може да не е постоянен, но е възможен - вече знаем как да контролираме собствения си ум и започваме да му даваме конкретни посоки и задачи.

- „Ако способността на човека да вижда сънища е развита напълно, достатъчно му е само да затвори очи и започва да вижда нещата. Дори стената не е преграда за него. В началото само му се струва, че е способен да вижда нещата през стените, по-късно действително ги вижда. В началото може да предположи за какво си мислите, но след трансформацията действително вижда важите мисли. Видение означава, че човек може да вижда и слуша, без да използва обикновените органи на възприятията. Ограниченията на времепространството престават да съществуват за човека, развил видението.

В съня си вие правите големи пътешествия. Във видението си също пътувате, но с една разлика - в съня си въобразявате, че сте отишли далеч, докато във видението действително се премествате. Четвъртото психическо тяло действително присъства там. Сънят е качеството, дадено ни от природата. Видението на истината и реалността е пределната възможност на това качество.”

-Ясното виждане има различни степени, зависи от практиката и от това какво носим като способности от предишни животи. Сънят може да продължи да съществува нощем, намалява през деня с повишаване на осъзнатостта.

-Въображението първо става по-конкретно, а след това идва и способността да се реализира видяното. Има и ограничения , но техния произход и смисъл се разбират на по – горно ниво на съзнание.

-„Петата чакра се нарича вишудха, разположена е в гърлото и съответства на петото, духовното тяло. Първите четири тела и съответните им чакри са разделени на две части. Тази дуалност свършва с прехода към петото тяло.

Петото тяло е недуално. То притежава една единствена възможност.

Именно затова тук медитиращият не е нужно да полага особени усилия, защото в този случай не е нужно да развива противоположност. Тук просто трябва да влезе. По време на достигането на четвъртото тяло ние развиваме такива способности и сила, че излизането на петото ниво става леко. Каква е разликата между достигналия петото ниво и този, който не го е достигнал? Достигналият петото ниво е напълно освободен от неосъзнатостта. Дори нощем той не спи истински. По-точно, тялото му спи, но някой вътре бодърства. Дали се обръща по време на сън, завива се с одеялото или обратно, отвива се, вътрешният свидетел знае това. Осъзнатостта на такъв човек не отслабва по време на сън - той е пробуден през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Състоянието на този, който не е достигнал петото ниво, е напълно противоположно. Той спи в съня си и в часовете на бодърстване едно от нивата му продължава да спи.”

-Промяната не е толкова драматична. Възможно е да се постигне с някои практики такова будуващо съзнание, но не е необходимо за ежедневието на един обикновен човек.

-„За постигането на духовно ниво естественото състояние е сънят. Човек е сомнамбул до проникването в петото тяло, чието качество е пробуждането. Следователно, след развиване на четвъртото тяло индивидуумът може да бъде наречен буда, пробуден. Такъв човек не спи. Сидхарта Гаутама бил наречен Буда след достигането на петото ниво на съзнание. Гаутама Буда означава Пробуденият Гаутама. Гаутама - името на спящия човек - постепенно изчезва и остава само Буда.

Трябва да знаете още един способ за отличаване на пробудения човек от спящия. На спящия му е неизвестно кой е той, затова той постоянно се опитва да показва на другите, че е този или онзи. Това е неговият стремеж през целия му живот. Той се опитва да се утвърди по хиляди начини. Понякога се катери по политическата стълбица и заявява: "Аз съм такъв и такъв". Понякога строи дом и демонстрира своето благосъстояние, или покорява планински върхове, демонстрирайки сила и ловкост. Той се опитва да се самоутвърди с всички начини. С тези си опит човек неосъзнато иска да си изясни кой е той в действителност. Той не познава себе си.

Докато четвъртото ниво не е преодоляно, този въпрос остава без отговор. Петото тяло се нарича духовно, защото тук получавате отговор на въпроса "Кой съм аз?" На това ниво веднъж завинаги изчезват напъните на Аз-а. Човек веднага престава да се смята за нещо особено. Ако кажеш на такъв човек: "Ти си такъв и такъв", той ще се разсмее. Сега от негова страна няма повече твърдения, защото сега той вече знае. Потребността от самоутвърждение изчезва, защото сега знанието за себе си е доказан факт.”

-На пето ниво за първи път виждаш себе си като душа, виждаш и другите по този начин. Усещаш тази душа като едно монолитно цяло и правиш разлика между себе си и другите души. Чувството за единство, за единение идва от това, че и другите са като теб- на същото място, по същото време вие сте частици от нещо по-голямо и това усещане за принадлежност е ясно изразено. Вие сте клетки на един по-голям организъм. Ако от тук от това ниво на съзнание погледнеш към чувствата, те са вън от теб - там някъде ниско долу. Над тях са мислите, но и те са по - долу и вън от теб. Сега разбираш, че не са твои. Можеш да се потопиш в чувствата и да ги преживееш, но можеш и да ги наблюдаваш. Можеш да се потопиш в мислите, но можеш и да ги наблюдаваш. Ти си добил способността да наблюдаваш. Можеш да създаваш дистанция. Знаеш кое е твое и кое идва отвън - независимо дали е мисъл, чувство или друга енергия. Тази разделителна способност отличава човека достигнал пето ниво от останалите, които още не са.

-„Конфликтите и проблемите на индивидуалността прекратяват съществуването си на петото ниво. Но и тук има препятствия. Вие достигате до познание за себе си, това знание ви изпълва с такова блаженство, че можете да прекратите пътуването. Можете да се откажете от понататъшното търсене. Всички предишни препятствия са били болките и страданията. Сега препятствието е блаженството. Петото ниво е толкова блажено, че не ви достига мъжество да продължите търсенето. Затова достигналият петото ниво трябва да запази особена бдителност, за да не се отъждестви с блаженството, което пречи на по-нататъшното му движение. Тук блаженството се разкрива в цялата си пълнота. Позналият себе си човек преживява дълбока трансформация. Но това не е всичко. Трябва да се продължи нататък.

Болките и страданията не могат да бъдат такова голямо препятствие, колкото радостта и блаженството. Трудно е да напуснеш тълпата и суматохата на пазара, но хиляди пъти по-трудно е да оставиш сладкогласната музика на храма. Затова много медитиращи спират на атма-гиян, самореализацията, и не се издигат до Брахма-гиян, преживяването на Брахмана.

В това блаженство трябва да бъдем много бдителни. Тук усилията са насочени към това да не се загубим в блаженството. То ни притегля към себе си, затопля ни, напълно ни разтваря. Не си позволявайте да се разтворите, помнете, че това също е само преживяване. Стойте настрани, останете свидетели. Докато има преживяване, има и препятствие - границата още не е достигната. В крайното състояние преживяванията изчезват. Радостта и печалта стигат края си, същото се случва и с блаженството. Но нашият език не отива по-далеч от тази точка. Затова описваме Бог като сат-чит-ананда - съществувание-съзнание-блаженство. Това не е формата на Висшата същност, но това е пределното, което може да се изрази с думи. Блаженството е най-висшият израз на човека. След петия план няма думи. Но на самото пето ниво на съзнанието може да се каже: "Там има блаженство, пробуденост, самореализация". Всичко това може да се опише.

Следователно, около останалите на петото ниво не възниква никаква тайна. Техните разговори звучат напълно научно, защото реалността на тайните лежи зад пределите на това ниво. До петия план всичко е разбираемо. Вярвам, че рано или късно науката ще поеме в себе си религията, достигаща до петото тяло, защото науката може да достигне атмана.

Когато търсещият тръгва на път, той търси главно блаженството, а не истината. Измъчен от страданията и безпокойствата, човек се отправя в търсене на блаженството. Затова такъв човек определено спира при достигането на петото ниво, затова и казвам, че трябва да се търси истината, а не блаженството. Тогава няма да се задържите тук задълго.

Тогава възниква въпросът: "Има ананда - това е много хубаво. Познах себе си - това също е хубаво. Но това са само листата и цветовете. Къде са корените? Познавам себе си, блажен съм, но откъде съм възникнал? Къде са корените ми? Откъде съм дошъл? Къде са дълбините на моето съществуване? От кой океан се надига моята вълна?"

Ако се стремите към истината, вие се отправяте отвъд пределите на петото тяло. Следователно, от самото начало трябва да търсите истината, а не блаженството. Иначе пътуването ви ще бъде леко до петото ниво, на което и ще спрете. Ако търсите истината, въпросът за спирането въобще не възниква.

И така, препятствието на петото тяло е неизмеримото блаженство, изпитвано тук - блаженството е още по-голямо поради това, че идваме от свят, в който няма нищо друго, освен болка, страдание, безпокойство, напрежение. Достигайки храма на блаженството, ние се преизпълваме с желание да се завъртим в екстаз, да потънем, да се разтворим в блаженството. Но това не е мястото, в което можем да се загубим. Такова място предстои, но тогава вие няма да загубите себе си, вие просто ще се загубите. Между губя себе си и загубвам се съществува огромна разлика.Казано по друг начин, вие достигате такова място, в което при цялото си желание не можете да запазите себе си. Виждате как се губите, но нищо не можете да направите. И все пак на петото ниво вие можете да загубите себе си. Вашите усилия, вашите стремежи тук все още съществуват - независимо от това, че на това ниво егото е безвъзвратно умряло, аз-съм продължава да присъства. Следователно, нужно е да се изясни разликата между егото и аз-съм.

Егото, усещането за "аз" умира, но усещането за "съм" остава. В тази фраза присъстват два елемента на "аз" - его и съм - асмита, усещането на съществуването, битието. Намирайки се на това ниво, медитиращият може да заяви: "Съществува безкрайно количество души, всяка о тях отделна и различна". На този план медитиращият преживява присъствието на множество души, защото остава усещането за "съм", усещането за битието, което е причина за чувството на откъснатост и от-делност. Ако умът е обхван от стремежа към истината, препятствието на блаженството е напълно преодолимо -безкрайното блаженство става измерително и скучно. Един и същ напев бързо омръзва.

Препятствието на петото тяло е възможността да се загубиш в блаженството. То се преодолява много трудно. Понякога за това са нужни много животи. Първите четири стъпки не представляват особена трудност, но петата стъпка изисква големи усилия. Може да са нужни много животи, за да ти омръзне блаженството, да се умориш от себе си, от атмана.

До петото тяло човек се стреми да се отдели от болката, ненавистта, насилието и желанията. На петото ниво търсенето е насочено към загубване на своята същност. Съществуват две неща: свобода от нещо - тази задача се решава на петото ниво, и свобода от себе си.

Именно тук започва абсолютно нов свят.”

-Блаженство е силно казано, но на практика настъпва едно спокойствие. Знаеш, че част от пътя е извървян. Много препятствия са преминати. Животът ти е по-спокоен защото имаш отговори на основните въпроси. Има и едно желание да останеш „там горе” където всичко е много красиво, леко, безпроблемно, но…докато сме в тяло, трябва да слезем в ежедневието и да продължим напред. В противен случай увеличаваме броя на изгубените по Пътя.

-„На шестото, космическото тяло съответства аджна чакра. Тук няма дуалност. Преживяването на блаженството достига своя пик на напрежение на петото ниво, преживяването на съществуванието, на битието -на шестото. Сега изчезва и асмита. "Аз" се загубва на петото ниво, "съм" изчезва щом пресечете петото тяло. Но съществуването, татхата, такавостта, ще продължава да се усеща от вас. Ще остане само това, което е, което съществува. Тук ще имате възприятие, усещане на реалността, битието - възприятие на съзнанието. Но тук съзнанието е свободно от самосъществуване, сега това вече не е моето съзнание. Просто съзнание, не моето съществувание, просто битие.

Някои медитиращи спират след достигането на космическото тяло, защото настъпва състоянието "Аз -Брахма", когато мен ме няма, има само Брахман. Какво още да искаш? Какво още е останало ненамерено? Нищо. Сега е достигнато всичко. Брахман означава тотално. Достигналият това ниво казва: "Брахман е пределната истина. Брахман е космическата реалност. Отвъд пределите му няма нищо".

Спирането на това ниво е много вероятно, търсещите се задържат тук в продължение на милиони животи, защото изглежда, че напред няма нищо. Достигналият реализацията на Брахман остава в тази точка и не продължава нататък. Крайно трудно е да се преодолее това ниво, защото няма какво да се преодолява. За преход е нужно пространство, място. Ако аз искам да изляза от стаята, нужно е място, където да отида. Но сега стаята е станала толкова огромна, безкрайна и безгранична, че няма къде да се иде повече. Така че къде да ходим да търсим? Няма какво повече да се открива, всичко вече е открито. Затова пътуването може да спре в тази точка за много животи.

Крайното препятствие е Брахман - последната преграда в пределното стремление на търсещия. Сега остава само съществуванието, но не-съществуванието както по-рано остава непонятно и непознато. Съществуванието е познато, но не-битието още предстои да се осъзнае.”

-На това ниво за първи път се срещаме с живота. Ако до сега това е било само дума, сега тя се изпълва със смисъл. Усещането е за една безкрайност, за едно сливане с Цялото. Усещаш, че се простираш до безкрая, че присъстваш във всичко. Ако до тук човек е можел да дойде сам или с външна помощ от тук нататък става още по трудно защото няма нищо извън теб, нямаш друга отправна точка. Ти си всичко.

-„Седмото тяло е нирваническото тяло. На него съответства сахасрара чакра. За тази чакра не може да се каже нищо. Можем да говорим до шестото ниво, при това много трудно. Повечето наши изказвания ще се окажат неверни.

До петото тяло търсенето се води с помощта на напълно научни методи - всичко се поддава на обяснение. На шестото ниво почвата започва да се изплъзва под краката - всичко изглежда безсмислено. Могат да се дадат някои намеци, но в крайна сметка сочещият пръст се предава, намеците изчезват, защото изчезва самата същност на отделния човек. Затова Брахман, абсолютната същност, се познава на шестото ниво.

Търсещите Брахман ще медитират върху аджпа чакра, в междувеждието. Работещи напълно с тази чакра наричат безкрайното разширение, на което са свидетели, трето око. С помощта на третото око те обхващат космическото, безкрайното.

И все пак в пътуването остава още една крачка -крачка към не-битието, към не-съществуванието. Съществуванието е само половината, има и не-съществувание. Има светлина, но има и тъмнина. Животът е едната част, но има и смърт. Затова е нужно да се познае и не-съществуванието, пустотата, защото пределната истина може да бъде достигната само ако се познаят двете страни - битието и не-битието. Съществуванието е познато в своята пълнота, и не-съществуванието е познато в своята пълнота - само тогава ние познаваме цялото, иначе преживяването, опитът остава недовършен. И шестото тяло е недостатъчно, тъй като на това ниво е невъзможно да се познае не-битието. Затова достигналият реализация на Брахмана отрича не-съществуванието и го нарича илюзия. Той казва, че да бъдеш е истина, а да не бъдеш е лъжа. Такова нещо не съществува, затова и не възниква самият въпрос за не-битието.

Нивото на нирвана означава пустота, вакуум, откъдето ние от съществуванието скачаме в не-съществуванието. В космическото тяло нещо остава непознато -това, което го няма, това, което е напълно изтрито. Затова седмото ниво в известен смисъл се явява крайната смърт. Нирвана, както говорих по-рано, означава угасване на пламъка. Това, което е било "аз" е изтрито, това, което е било "съм" е изчезнало. Но сега ние отново идваме в съществуванието, ставаме едно с цялото. Сега ние сме Брахман, но и това трябва да бъде оставено. Готовият за последния скок е познал както съществуванието, така и не-съществуванието.”

-Който продължи да търси, който не се задоволи с познанието за всичко материално, който иска да открие какво стои зад материята отива на следващото ниво, където е смъртта. Седмо ниво е нивото на смъртта. Там е нематерията. Цялата материя, такава каквато я познаваме може да се открие до шесто ниво. На седмо ниво е празно. Няма нищо. Колкото и да търсиш има само празнота, все по-дълбока и по-дълбока празнота.

Ако някой иска продължи напред и да разбере какво има след тази празнота трябва да намери за себе си религия, която дава повече нива за развитие от седем. Тогава пътешествието продължава до тринадет, което е максималният човешки потенциал. От тринадесет нагоре е надчовешко ниво, следващото, което предстои на всеки, осъзнал първите 13.