Никой не е застрахован от безгрешие, особено в употребата на езика... В статията има примери,  които можем да коментираме, ако представляват интерес, в бъдещ постинг.

Използвайте тези примери, за да проверите дали и вие не допускате подобни грешки?

Въпреки всичко, българският парламент трябва да е стожер и на правоговорните норми като най-значителната  българска институция.
_______________________________

Политиците говорят 40 минути, без да кажат нищо 

Приоритет, отговорност, конкретика, визия, стратегия и политическа воля са най-често употребяваните думи от българските политици. С тях може да се сглоби 40 минути реч, в която няма съдържание, твърди старши асистент Владислав Миланов в интервю пред Ярослава Прохазкова за "24 часа". От 100 възможни отклонения от езиковите норми политиците правят 102, сочи още лингвистът. Владислав Миланов е преподавател в Софийския университет. Роден е на 7 март 1977 г. в Кърджали. Завършил е българска филология през 1999 г. Специализирал е лингвистика в Сорбоната. От 2000 г. е докторант по българска диалектология с научен ръководител проф. Василка Радева. От 2003 г. е асистент в Катедрата по български език на Софийския университет. Води упражнения по съвременен български език. Интересите му са в областта на езиковата култура и историята на българския книжовен език.

- Г-н Миланов, изследвате езика на политиците, какво най-силно дразни слуха ви?

- Преди 5 години започна нашето изследване съвместно с главен асистент д-р Надежда Михайлова. Убедени сме, че младите хора на България, които професионално се занимават с филология и журналистика, не трябва да се ограничават само в аудиториите, а да изучават живия език. Насочихме се към езика на публично говорещите хора. След първото ни посещение в парламентарната зала студентите веднага започнаха да реагират. Първо реагираха на това, че в залата има по-малко народни представители, отколкото сме ние. След това започнаха много бързо да си записват отклонения от нормите на българския книжовен език. Макар и първокурсници, тогава те вече имаха усет към нормите на българския книжовен език и много ясно улавяха отклоненията в речта на депутатите Най-разнообразни неща успяхме да доловим. Най-дразнещите може би са онези диалектни явления, които не би трябвало да намират израз в официалната езикова ситуация. Ние приемаме, че парламентарната трибуна е официален орган, че от тази трибуна, както и от националния телевизионен екран, от страниците на вестниците трябва да се чува и вижда хубавото българско слово. Може би именно тези диалектни модели най-много ни впечатлиха с уточнението, че ние възприемаме диалектите като богатство на българския език, но смятаме, че в официална ситуация трябва да се спазват нормите. Много са примерите.

- Какво уловихте?

- Типична за много народни представители е диалектната източнобългарска редукция като ижидневник, спициалист, спичелят, тихнологии, засидание. Употребяват се думи, свързани с ятовия изговор, като голямите, немаше, щел, секо нещо, излезоха, немам време, нема нищо общо. Има много актуален процес, който се наблюдава при глаголите в минало свършено време, които завършват на -ох, днес се заменят с -ъх - рекъх, излезъх. Разбира се, неприятно впечатление ни правят т.нар. палатални и депалатални съгласни. Любен Корнезов непрекъснато казва: давам думатъ на министър-председателъ. Благодаръ, не искам да се месъ, да отговоръ. Любен Корнезов е един от политиците, които показват редица отклонения от правоговорните норми. При него си мисля, че е недопустимо, защото той почти всеки ден говори от трибуната на Народното събрание. Корнезов е заместник-председател и би трябвало много добре да познава правоговорните норми. Той казва, че в залата има 111 депутата. Не би трябвало да е така.

- А с клишетата как е?

- Регистрирахме най-често употребяваните думи от българските политици. Това са думи като приоритет, отговорност, конкретика, визия, стратегия, политическа воля и успяхме да направим таблица, в която показахме граматически коректни изречения, които при сглобяването им образуват близо 40 минути реч, в която няма съдържание.

За да не ни възприемат като някакви много строги наблюдатели, искам да кажа, че идеята ни е да помагаме. Въпреки че днес книжовната норма в редица свои поднорми е силно разколебана, ние сме длъжни да я спазваме, докато не бъде установено ново положение. Често казваме, че и в конституцията има моменти, които са атакувани, които не работят винаги в полза на гражданите. Конституцията е закон. Книжовната норма - също.

- Защо тогава Би Би Си, които са измислили правилния английски, напоследък пускат всякакви изговори, като така приветстват различията, не е ли демоде правоговорът?

- Не мисля, че е демоде. Важно е човек да се съобразява със ситуацията. В официална ситуация трябва да спазваме правоговорните норми. Когато един депутат отиде при своите избиратели в различна област, това се нарича смяна на кодовете. Нека смени кодовете. Идеята е езикът да обединява хората. Могат да бъдат употребени и диалектни думи, и по-разговорни конструкции, това по някакъв начин намалява дистанцията между говорещите. Но когато се натрупат много нарушения, неприятни, дразнещи, си казваме: Докъде трябва да стигне компромисът? Да, ние сме за живия език, за образния език, за метафоричното говорене, за ораторското умение. Нека това да бъде различието, а не тези груби отклонения.

- Как трябва да говори политик на митинг в село, в което майчиният език не е българският?

- Не мога да кажа какво е допустимо. Всеки, който говори, поема отговорността за това, което казва. Езикът представя ценностната система на политика. Важно е той да казва онези истини, които минават през неговото съзнание. Тук няма допустимо и недопустимо. Важно е да се усеща, че това, което казва политикът, е истина и стига до хората. Това е същността на посланието.

- Да се присмиваме ли на хората, които правят отклонения от нормата?

- Категорично не. Понякога трябва да се замисляме, че хората, които правят законите на България, трябва да познават и законите на собствения си език. Все пак тук става дума за норми, които са заложени в учебниците по български език, които се изучават от децата. Нашата идея не е да се присмиваме, а да покажем какво сме забелязали.

- Трябва ли да се борим с пернишкото УЪ?

- Не мисля, че трябва да се борим с каквото и да било, по-скоро не. Понякога е много трудно да се долови границата между това, което е диалектно, и това, което е дефект на говора.

- Източният или западният изговор е правилен?

- През Възраждането надделяват източните, централните балкански говори. Днес са много сложни социалните процеси и диалектите имат ограничена функция. По-скоро книжовният език оказва влияние върху тях, но редица диалектни особености се използват в разговорната реч. А при някои носители на езика - и в книжовната.

- Беше време, когато аплодирахме социализъма и комунизъма, сега може ли да се случи?

- Не, просто ги посочваме. Всеки човек, който уважава себе си и уважава българския език, показва уважение към нормите на българския език, колкото и разколебани да са те. Доброто говорене винаги прави добро впечатление. Високата езикова култура е важна.

- А дали всеки може да я разпознае?

- Тя е по-лесно разпознаваемата. Правилното говорене прави добро впечатление. Отклоненията правят впечатление понякога с присмех, понякога с неуважение. Казваме: Чуй го как говори!

- Какви са обобщенията ви - от кой цвят са политиците с най-много грешки?

- Обобщението е, че няма норма, която българските политици да не нарушават. От 100 възможни отклонения политиците правят 102. Би било хубаво всеки университет да заложи като задължителна дисциплина езикова култура за която и да е специалност, за да разчитаме поне малко на внимание и отношение към българския език. Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да се замисли да въведе такива часове. Защото няма значение дали си инженер, дали си специалист по медицина, доброто говорене и доброто писане показва специалиста в най-добра светлина.

- С кой политик бихте си поговорили, бихте му дали съвети?

- Персонално не знам с кого бих желал да се срещна. Когато направим езикови портрети на политиците, би било хубаво всеки от тях да види какво сме направили.

Статията е на http://www.bulpress.net/news/article/49683

Статията е чудесна. Жалкото е че няма коментари.